Експерт: Да въведат учебен предмет „хранене и активен начин на живот“

Мая Илиева-Петрова е завършила психология в Москва и психоанализа в университета „Дидро“ в Париж, но се е отдала на специализация в областта на правилното хранене. Тя е персонален треньор по хранене и активен начин на живот, независим член в „Хербалайф-Интернешънъл“.

18 години се занимава с клетъчно хранене и съставя персонални програми за контрол на теглото, балансирано и здравословно хранене, профилактика, тонус и грижа за външния вид. А в свободните си вечери преподава зумба...

Снимка: личен архив

Ваш е терминът „щастливи клетки“, Мая. Какво означава това?

Какво закусихте тази сутрин, Станислава?

Чабата с маслини.

Грешка. Това са само въглехидрати. Нещо друго консумирахте ли?

Чай с лимон и кафе с мед.

Пак грешки. Ако чаят с лимон е на гладно, раздразва лигавицата на стомаха, ако кафето е първо, още по-лошо, като медът не спасява положението.

В тялото ни има 100 трилиона клетки и тяхното „щастие“ зависи от това да бъдат успешно нахранени още от сутринта.

Човешкият биологичен ритъм е съобразен с ангажиментите, навиците и работата ни, но по принцип ни е заложено генетично той да започва работа още с изгрева на слънцето. При събуждането се задвижват хормоните, доста хора закусват само кафе, понякога с цигара, или не закусват нищо и тялото няма гориво, защото клетките са изразходвали всичко през нощта.

Много хора „карат“ само на кафе и вода – когато учат за изпит, когато трябва да приключат спешно някакви задачи, но това може да продължи няколко дни, после настъпва клетъчен срив. Колко дълго ще издържат, е индивидуално, също както прагът на болка и обмяната на веществата.

Вярно ли е, че последното хранене за деня трябва да е не по-късно от 19.00 ч.?

Не. Вярно е, че се препоръчва два часа преди лягане да приключим с храни, напитки и физическа активност, защото след спорт се засилват циркадните цикли – процеси в тялото, които определят това дали ще спим, дали ще се храним, дали ще спортуваме.

Много хора работят до късно, после отиват на фитнес и "блъскат" там, което е вредно.

Но вредно е и друго – че се обездвижваме все повече.

Да, хиподинамията – намалената двигателна активност или както е позната обездвижването, е сред „модерните“ болести. Но спортуването е само едно от нещата, с които се контролира и обмяната на веществата, и стресът. Затова как ще работи тялото ни и дали ще е здраво, спортът отговаря само 20 процента, а останалите 80 процента се падат на правилния хранителен план. За да бъде 100 процента успешен той, е важно да има отношение, решение и действие.

Да се върнем на вредните хранителни комбинации. Какво ще кажете за кафе с мляко?

Прясното мляко не се усвоява изобщо от възрастния организъм, то е важно само за новородените деца. След като периодът на кърменето приключи, прясното мляко се трупа като шлака и токсини. А пък кафето с мляко предизвиква взрив в производство на хормона инсулин в панкреаса и особено, ако е на гладно. Капучиното е много вредно.

Този неупотребен инсулин в тялото предизвиква излишък от захар, който не сме могли да разградим и се натрупва под формата на мазнини. Създава илюзорно състояние на комфорт и тук говоря за всякакви меланжирани напитки, а също и чай с мляко.

Газирани напитки?

Не препоръчвам, особено пък в комбинация с алкохол. Напишете: „Алкохол=течен хляб“ – директно се превръща в мазнини в черния дроб. Имам изключително слаби пациенти, които се хранят ужасно рядко, не спортуват, а са омазнени отвътре. Токсините, натрупани вследствие на мазнините, провокират висока киселинна среда, която разгражда мускулите и костната маса.

При вас ме доведоха и новите статистически данни – че всяко пето дете е със затлъстяване, а всяко трето – с наднормено тегло. Вероятно е ужасно късно да се обърне тази тенденция, но все пак какво може да се направи?

"Спасението на давещите се е дело на самите давещи се." Ние, родителите, сме длъжни да обясним на децата си защо не бива да ядат царевични пръчици, тестени храни и да пият газирано, обаче, ако те не осъзнаят защо и какво би станало, ще си останем само с говоренето, както е и досега.

Според мен трябва да се лобира на правителствено ниво за влизане в учебната програма на децата предмет „Хранене и активен начин на живот“ - за да оцелеят във всекидневния стрес и динамика, който животът ни налага.

Това ще го осъзнаят по-големи деца, но и 6-7-годишните също са подложени на огромен стрес и са крайно изтощени, ставайки излизайки в 07.00 сутринта за училище и прибирайки се вкъщи към 19-20.00, след занималня и някакъв курс – таекуондо, танци или друго, те имат сила само да вечерят, да си измият зъбите и лягат...

... А през целия ден разчитат на сандвича, който родителите им са сложили в раниците, на училищния стол – където има такъв и на страховитите безплатни закуски, за които сега толкова много се говори, че били със следи от лютеница и измислени колбаси. Но така беше с безплатните закуски и миналата година, а защо от миналата година до сега не се направи нищо, аз не знам.

Снимка: Guliver / iStock

Мога да кажа само, че това как се хранят малките и дали ще имат здрава имунна система, зависи от големите. Непрекъснато четем за полезни и вредни храни и съставки, за това, че организмът трябва да приема храна през 3 часа, за да се усвоява максимално добре, че трябва да се внимава да не се обезводним, но кой следи дали учениците ядат полезни неща през три часа и дали пият достатъчно вода? Самите деца трябва да са наясно с правилното хранене и какво ги застрашава, ако не го спазват.

Затова и смятам, че е крайно време българското образование да образова учениците в тази посока.

Гледах предаване за италианско селце и там готвачките в училищния стол даваха на децата само прецизно приготвена храна от подбрани полезни продукти, нищо общо с тукашните безплатни закуски, които, както се разбра, са съобразени с цената 2,70 лв.

Не знам за Италия, но в много страни храната, която е на пазара, е с ниско съдържание на здравословни съставки и има изключително много химия – оцветители, емулгатори, пълнители, консерванти.

Фактически ядем подобие на нещо, което са яли нашите предци и няма как да са щастливи клетките. Трябва в храната да има минимум калории и максимум усвоими съставки, защото биохимията в тялото е суперважна, влияе на всякакво, дори на ментално ниво.

Ако не се промени мисленето и политиката в посока здравословно и балансирано хранене, ако не се сменят стереотипите тип „хотдог пред компютъра“, лошото хранене, обезводняването и хиподинамията, както и липсата на време за релакс, ще ни превръщат все по-бързо в болни, тъжни и преждевременно остаряващи хора.

Нищо оптимистично ли няма да кажете?

Надявам се повече нови родители да осъзнаят какъв пример дават на децата си по отношение на стила на живот, колко е отговорно и важно това.

Дори на фона на новината, че над 40 процента от българските деца живеят в бедност, може да се направи нещо – ябълка вместо баничка, банан или грозде вместо сандвич, шепа ядки и стафиди вместо снакс... Ще има полза.

Познавам момиченце, което не си носи вода в училище, защото, когато си я извади от чантата да пие, поне пет други деца искат да пият от неговото шише - те не си носят. И тъй като на моята позната това ѝ е неприятно и е предупреждавана, че е опасно за зарази, и тя не си носи. А е толкова просто всяка майка да даде на детето си шише с вода за училище...

Още от Мая Илиева-Петрова можете да откриете тук или да се свържете с нея на pmaya@abv.bg или на 0888 456 129

Станислава Петкова